В „най-пълната картина“ до момента учените проследяват състоянието на 42 вида птици на целия континент – и регистрират загуби до 97%.
От гололик лешояд с размах на крилете от 2,7 м до дългокачулат орел, африканските грабливи птици са безспорно впечатляващи животни. Но тези хищници изчезват с бързи темпове, според нови изследвания, показващи 88-процентов общ спад в популацията им на целия континент.
От 42 вида хищници и чистачи от саваната, включени в проучването, 90% са претърпели спад в числеността си, а повече от две трети вече отговарят на критериите, за да бъдат класифицирани като застрашени.
Проучването, публикувано в Nature Ecology & Evolution, използва компютърно моделиране, за да проследи тенденциите в числеността в четири региона в продължение на 40 години. Обединявайки работата на десетки изследователи, работещи в Западна, Централна, Източна и Южна Африка, проучването разкрива широко разпространени, но различни загуби на популации, като най-сериозните са в Западна Африка. Във всички райони най-големите спадове са претърпели най-големите грабливи птици, като лешояди и орли.
Местните африкански видове са намалели сериозно, като авгурския мишелов - 78%, орелът змияр Circaetus beaudouini - 83% и африканския лешояд (Gyps rueppelli), наричан още белоглав лешояд на Рюпел – 97%. Някога много често срещана птица, сега на Земята са останали около 22 000 от вида.
Поредица от бедствия
Причините за намаляването на популациите са много и разнообразни, но повечето се дължат на експоненциалния растеж на населението на Африка и драстичните ефекти от експлоатацията на земята. От първите проучвания на грабливите птици през 70-те години на миналия век населението на Африка се е удвоило повече от два пъти. Тъй като се очаква да се удвои отново до 2058 г., тези тенденции само ще се ускорят.
Много грабливи птици умират и в резултат на улавяне, токов удар от бързо разпространяващата се мрежа от електропроводи на континента и отравяне – както случайно, така и умишлено.
„Селскостопанските отрови като пестицидите са много по-достъпни, отколкото преди 40 или 50 години. Хората използват тези отрови, за да убиват хищници като лъвове, за да предпазват добитъка си“, казва орнитологът Иън Нютън, професор в Центъра за екология и хидрология на Обединеното кралство, изследователски институт с нестопанска цел в Лондон. Фермерите примамват лъвовете с отровен труп, но често са привлечени и лешоядите, които се събират на групи от 30 и повече птици.
Бракониерите използват същия метод, включително в резервати за диви животни, за да убиват лешояди, които може да издадат присъствието им.
Лешоядите кацат до трупа часове след смъртта на животното, казва Нютън. „Ако това животно е болно, те елиминират болестта, преди да може да се разпространи, и това е важна услуга, която днес ценим повече от всякога.“
Проучванията подкрепят това, показвайки низходящ цикъл от последствия, наречен трофична каскада. В Индия лекарството диклофенак, даван на говедата като противовъзпалително средство е унищожило почти всички лешояди. Птиците, които почистват мъртви говеда, поглъщат лекарството, което причинява бъбречна недостатъчност. В резултат на това лешоядите измират масово, увеличавайки популациите на диви кучета и влошавайки качеството на водата, което в крайна сметка води до увеличаване на бяса и други болести – последиците, които Огада се опасява, че могат да се повторят в Африка. Сега Индия има най-високата заболеваемост от бяс в света, от 18 000 до 20 000 случая годишно.
Източник:https://www.nationalgeographic.bg/a/lesoyadite-v-afrika-izcezvat-rezultatt-moze-da-e-poredica-ot-bedstviya