Преди по-малко от десетилетие повече от половината антилопи сайга (Saiga tatarica) в света бяха изгубени поради мистериозна болест. Завръщането на вида е рядък и феноменален успех в усилията за възстановяване.
Притиснати от широко разпространено бракониерство и вълни от болести, до 2003 г. бяха останали едва 6% от тези копитни животни в Казахстан, Монголия, Русия и Узбекистан.
Но днес учените се радват на възстановяването на сайгата.
Сега в Евразия има 1,9 милиона антилопи сайга, според най-новите оценки. Всъщност толкова много, че Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) премени статута на вида в Червения списък от “критично застрашен” на “почти застрашен”.
Какво доведе до измирането на сайгата
Преди 20 години популацията беше намаляла с повече от 90% и то за наистина кратък период от време - едва няколко години, така че направо премина в “критично застрашен”, казва Милнер-Гуланд.
Тя обяснява, че измирането на сайгата вероятно се дължи на няколко фактора. Като начало рогата на антилопата са ценени в Китай, Сингапур, Виетнам и Малайзия, където се използват в традиционната медицина. Това търсене, съчетано с разпадането на Съветския съюз, доведе до драматичен ръст на лова.
„Икономиките на тези страни на практика се сринаха“, казва Милнер-Гуланд. „Хората живееха в много тежки условия в степта. Затова се насочиха към бракониерство.“
В допълнение към това, издигната ограда по границата между Казахстан и Узбекистан постави бариера по средата на миграционния път на сайгата, докато развитието на инфраструктурата фрагментира местообитанието на вида. И накрая, неизвестен причинител превърна естествено срещащ се микроб в характерния нос на сайгата във вирулентен патоген, което доведе до масово измиране.
Поради всички тези причини IUCN избра да не изважда сайгата от списъка със застрашени видове.
„Категорията “почти застрашена” е подходяща за сайгата, защото знаем, че по всяко време можем да накараме голям брой от тях отново да загинат“, казва Милнер-Гуланд. "Те са много уязвими."
Път към възстановяване
Точно както заплахите за сайгата са многостранни, такива са и усилията за опазването им – те са важни разпространители на семена, което създава паша и допринася за биоразнообразието на растенията.
Част от тези усилия включват международно сътрудничество между страните, в които антилопата живее (и които традиционно консумират продукти от сайга), както и други заинтересовани страни, като САЩ. Това води до подписването на меморандум през 2006 г. за опазване на вида, възстановяване на местообитанието му и ограничаване на улова до устойчиви нива.
От своя страна правителството на Казахстан прие по-строги мерки срещу бракониерството, включително правоприлагане за предотвратяване на лова на сайга. Алиансът за опазване на сайгата осигури финансиране за гориво, униформи, мотоциклети и хижи за рейнджърите, които живеят в суровите, брулени от вятъра пасища. Митническите служители започнаха да спират повече продукти от сайга, напускащи страната като част от незаконната търговия с диви животни. И накрая, страната определи множество защитени зони с обща площ над 12 милиона акра местообитания на антилопата сайга.
Сега, когато икономическите условия са стабилизирани и местните хора не трябва да избират между собственото си оцеляване и спасяването на сайгата, има и драматична промяна в подкрепата за вида.
„Това, което прави голямата разлика при сайгата е, че местните хора наистина я обичат“, казва Милнер-Гуланд. „Тя е символ на дивата степ, на независимостта и свободата.“
Източник:
https://www.nationalgeographic.bg/a/tazi-stepna-antilopa-pocti-bese-izceznala-20-godini-po-ksno-vidt-procftyava